Сезон 4, Епизод 15 – Как се запознах с майка ви

Видео: Как се запознах с майка ви Сезон 4, Епизод 15 Субтитри: Как се запознах с майка ви Сезон 4, Епизод 15 Барни, скивай. Три блондинки на 8 часа, пиещи палави питиета. Добро засичане, радар. Това е жена ми. Не, трябва да си ходя. Сериозно? Но те са блондинки и са пияни. Не са ли твой тип? Може да нямам определен тип, Лили. Боже, мислиш ли че мъжкото съзнание е толкова повърхностно, че да имаме един определен тип? Божке. Азиатки с хубави цици. Отивам до тоалетната и после изчезвам. Забелязали ли сте, че напоследък Барни се държи странно? Да. Знаете, че Барни винаги казва: “Никога не купувай цвете на жена, защото това й напомня за бебета.” – Разбира се. Ами онзи ден, го видях в цветарския магазин да купува рози. Какво? Това ми напомни, че вчера Барни направи нещо странно в офиса. Добре, до събота. Замислям хапване, пазар, може и да се разходим. И аз те обичам. Дочуване. Помислих, че говори с някое момиче, което се опитва да забие. Или с Тед, но вече не знам. Възможно ли е Барни Стинсън, да си има гадже? До по-късно. – Барни, задръж. Къде тръгна? Никъде. На плаж. Зима е. Да пострелям. Вкъщи. Млъкни, ти отиваш някъде. Боже мой, отива на среща с нея. Къде отива Барни? Да, вече излязохме от Манхатън. Къде живее това момиче? Говорим за жена, която е омаяла Барни Стинсън. Предполагам в Нарния. Спира. Какво по дяволите правите тук? – Къде е тя? Кой? – Гаджето ти. Здравейте. Наистина нямаш определен тип, нали? Това са мои приятели. Приятели, това е Лорета. Майка ми. – Приятно ми е да се запознаем. Все едно всички ви познавам. Барни непрекъснато говори за вас, когато се чуваме. Обаждаш се на майка си всеки ден? – Не! Мамо! Затова ли беше това потайнство? Не си искал да знаем, че си малкото дете на мама. Да, хванахте ме. Вече можете да си ходите. Здравейте. – Здрасти. Барни, кои са тези? Бих искал да се запознаете с Бети, моята съпруга. И синът ми, Тайлър. КАК СЕ ЗАПОЗНАХ С МАЙКА ВИ Сезон 4, Епизод 15 TabE http://subs.sab.bz/ © По идея на Картър Бейс и Крейг Томас С Бети приготвяме вечерята. Ще има за всички. Напомням ти, че имаш право само на една порция руло Стефани, след казаното от др. Кросбард за холестерола ти. Тази тук иска да живея вечно. – Виновна. Обичам те. – И аз. И аз ви обичам. – Изчезни, малък разбойнико! Е, ще се видим ли в бара? – Какво става, Барни? Добре, дълга история. Както знаете, баща ми е напуснал майка ми, когато съм бил бебе, защото бил нает да води шоуто “Точната цена”. Беше добро шоу. – Да, Боб Баркър е баща ти. Трябвало е да ни отгледа с брат ми съвсем сама, с единственото желание, синовете й да не останат самотни като нея. Преди около седем години се разболя сериозно. Изглежда нямаше никакви шансове. Реших да изпълня мечтата й. Мамо, това е Бети. Сгодени сме. Наех актриса да играе ролята на годеницата ми Бети. Истинското й име е Маргарет. Играла е предимно на Бродуей. Чудесна актриса. На една крачка от “Тони”. Това ви стига. Не бива да задълбаваме. Но има един проблем. Бети има лека склонност, да излиза извън сценария. Виждаш ли, мамо? Открих своето щастие. Точно както ти искаше. – Това е прекрасно. Искаше ми се да доживея внуци. Бременна съм! И тогава мама се оправи. Което беше чудно, но означаваше, че трябва да задържа Бети, и да намеря дете за ролята на сина ми Тайлър. Това е лудост. Избирал си собствения си син? Е, за известно време наех да гледам съседското бебе. И една Коледа, когато мама беше прекалила с пунша, я излъгах с торба брашно и детска маска. Но в края на краищата, направих прослушване. 4, 8… и 13, можете да останете. Другите могат да си ходят. Каза, че ако преспя с теб, синът ми ще получи ролята. Явно съм по-добър актьор от него. Доведете ги в 11 часа. Ето така ролята на Тайлър накрая спечели… Грант. Грант си изглежда добър. – Така ли смяташ? Гледай. Ей, Тайлър. Тайлър. Грант. – Да? Видяхте ли? Все едно сме в “Часът на аматьора”. Наречете ме луд, но децата актьори през 80-те бяха по-добри. Барни, явно майка ти е оставила детската ти стая непокътната. Големият плакат над леглото ти със сигурност е на “Карате Кид”. “Карате Кид” е велик филм. Това е историята на обещаващ млад каратист, чиито мечти и решителност, го отвеждат по дългия път на карате шампионата. За жалост в последния мач, загуби от онзи умник. Но получи важен урок за приемане на поражението. Чакай малко. Когато гледаш “Карате Кид”, влизаш в ролята на онова смотано русо хлапе? Не. Влизам в ролята на мършавия загубеняк от Ню Джърси, който си няма понятие от карате. Когато гледам “Карате Кид”, влизам в ролята на детето-каратист. Джони Лоурънс от “Кобра Кай Доджо”. Изкарай си главата от задника, Лили. Тъкмо се сетих откъде те познавам. Гледах играта ти на Бродуей, в пиесата на Бертолт Брехт, “Жана д’Арк на стоковата борса”, миналата есен. Ти беше откритие! Наистина ли? – Да. Благодаря. Не бях уверена. Творбата на Брехт е твърде… Трудна за публиката. Разбира се. Съжалявам. Тук има един Брехт-офил. Наистина познаваш театъра. Г-жа Театър грабна сърцето ми, и досега не го е напускала. Всяка Коледа поставям пиеси с деца за техните родители. Брей дядо Коледа, мислиш ли, че ще можем да излетим в този сняг? Стоп! Стоп! Рики, дядо и баба идват след час и половина, а ти все проваляш сценария. Явно ще трябва и да пиша и да играя ролите. Дай ми шапката си и сядай. Тайничко винаги съм си мечтал да бъда актьор. Това очевидно е една от мечтите, които просто ни се изплъзват. Ако искаш, мога да ти помогна малко. Така ли? – С удоволствие. Правило №1. Поне на някой му се играе. А на мен не. Значи не ти харесва да играеш сина на Барни? Мразя, но какво да правя? Няма други оферти. Разбирам те. Аз съм водеща на новини. Но трябваше да стана водеща на местно ранно шоу в 4:30 часа сутринта. Мислех, че заслужавам нещо повече. Почти на 30 съм. Хайде де, все още изглеждаш страхотно. Харесва ми как си направила носа си. Нямам операция на носа. – Да бе. Нито пък аз. Не мога да повярвам, че не сме се запознали досега. Кой да знае, че Барни има такава страхотна майка. Благодаря, мила. Истината е, че не бях най-добрата майка на младини. Не говорете така. Сигурен съм, че сте била невероятна. Бях голяма курва. – Моля? Курва, скъпа. Мръсна курва. Не се гордея, но все пак… ми беше забавно. Няма нищо по-вълнуващо от това да гледаш един мъж в очите и да мислиш: “Ти не ми знаеш името, аз не знам твоето, но… в следващите 8 минути, ще разклатим яко тази бензиностанция до основи”. “И после ще тръгнем в различни посоки”. “Продължавай да караш”. Майко на Барни? Лорета? Както и да е. Всичко това е минало. Сторих най-доброто, което можах, но… понякога се чудя, как Барни се пръкна толкова идеален. Трябва да кажеш истината на майка си, ясно? Тя е приятна, грижовна, крехка жена, която заслужава само добро. Няма начин. Истината ще я убие. Не смятам за правилно да се лъже такава добросърдечна жена, ясно? Напомня ми за моята майка. Какво? – Добросърдечна? Помниш ли обещанията на сватбата, когато казах, че вечно ще сме заедно? Когато се връщахме по пътеката, майка ти се наклони и каза: “Няма да е вечно, скъпа. Маршал ще отиде в Рая.” Пошегувала се е. – Тя ме мрази, Маршал. Но няма проблем, защото… Няма значение. Какво? Какво щеше да кажеш? Нищо. Искате ли пак да идете в детската стая на Барни? На пистовото легло ли? – Ръчките са страхотни, друже. Лили, ако днешният ден ни научи на нещо повече, то това е, че честността е важно нещо в семейството. Каквито и да са чувствата към майка ми… от 12 години сме заедно, мила. Мисля, че ще мога да ги приема. – Наистина ли? Добре. Мразя майка ти. Познай? Аз мразя теб! След две минути рулото Стефани е готово! Руло Стефани? Тайлър го мрази! Грант, обсъждали сме го милион пъти. Без изтъркани фрази! – Забавно е. Грант, не ме е страх да избера нов актьор. Сега си научи репликите за сцената с вечерята. Чакай. Написал си репликите за предстоящата вечеря? Просто сбит сценарий. Нещица, които ще зарадват мама. Какви по-точно? Наистина си помислих, че Барни е забравил годишнината ни. Изскочих в задния двор, а от ушите ми излизаше дим. Ноздрите й се разширяват. Когато е ядосана ноздрите й пламтят. Ето, сега го прави. По-добре престани, господинчо. – Добре, съжалявам, мечо. Продължавай. Ето това е хубавото в една връзка. Изскочих в задния двор, и… навсякъде свещи… и един струнен квартет. Можете ли да повярвате? – Не. Ни най-малко. Ами малкият ми Тай-тай. Ти какво прави? Забавна история. Снощи този малък разбойник е сънувал кошмар. Когато влезе да ни каже… Помниш ли какво каза, шампионе? Четвърта страница. Динозавърски скелет в музея се съживява и ме подгонва? Благодаря, друже. Тази вечер няма да спя. Тайлър каза: “Кошмарът беше, че ти и мама не знаете колко ви обичам”. “Затова исках да вляза и да кажа, че е ей толкова.” Колко мило. – Ние сме мило и щастливо семейство. Ще донеса малко сладолед от фризера и ще си направим мелби. Без никакви издънки в сцената. Браво. Разкарай се, Барни. Идея си нямаш колко е трудно, да вършиш нещо, което е под достойнството ти. Грант, на мен ми хареса идеята ти с динозавърския скелет. Може ли да престанем с динозавърския скелет? Иди си яж мелбата. – Не мога. Имам алергия към лактоза. Познай кой няма? Тайлър. Тайлър ще влезе там и ще се наслаждава до последната хапка. Време за сладолед, банда. – Вкусотия! Боже мой! Тайлър мрази. – Без изтъркани фрази. Не разбирам. – Аз разбрах. Играй с мен. Бях предаден от най-добрия си приятел. Как можа да го сториш, Тед? Помисли за горкия Тайлър, смело задържащ сълзите си. Всичко е наред, сине. Можеш да си поплачеш. Плачи! Не искам мама и тате да се развеждат. Какво можете да кажете в своя защита? Правило №1: Не се страхувай да импровизираш. Аз ли съм този, който те предаде? Или ти предаде мен? Я пак? Правило №5. Измисли пищна история за своя образ. 14 ноември 1998. Нощният влак за Монте Карло. Бях в билярдния вагон, печелейки няколко хиляди динара от някакви алжирци. Когато ти съблазни годеницата ми. Която беше сляпа и те помисли за мен. Какви за Бога ги говориш? Правило №8. Не се страхувай от физически контакти. Много добре знаеш за какво говоря. – Не знам. Знаеш! С Божията помощ, ще те чуя като го кажеш, негоднико! Мамо, ще ни оставиш ли за малко? Има шоколад и карамел. Има и различни видове топинг. Да не си се побъркал? Беше изумителен! Напълно се вживя в ролята. Честно казано не играех роля. Просто се получи, че все едно съм Тед. Какво ви става бе, хора? Тед, как ще обясня това на майка си? Може би е време да й кажеш истината, Барни. Не знам, Лили. Понякога, честността кара хората да говорят лоши неща за жената, която е полагала специални грижи за мен, защото бях изтърсака в семейството. Казвам го на глас. Аз съм само 1,95! Как беше моят плач? – Закова ги. Видя ли? Дори да не ти харесва ролята, все пак го правиш с желание. Може би и ти трябва да направиш същото с твоята нова работа. Мислиш ли? – Да. Благодаря ти, Грант. Умен си, знаеш ли? Съжалявам. Влязох в роля. Скъпи, добре ли си? Мамо, трябва да ти кажа нещо. Нещо, което трябваше да ти кажа отдавна. Тайлър умира. А Бети каза, че когато той си отиде, тя ще се раздели с мен. А това вероятно ще се случи съвсем скоро. Боже мой. Всичко това е лъжа. Истината е, че… Истината е, че Бети и Тайлър са актьори, които наех за мое семейство. – Какво? Просто исках да си мислиш, че имам живота, който ти ми желаеше. Исках да се гордееш с мен. Знам, че звучи ненормално, но много съжалявам, мамо. Значи Бети не ти е жена? – Не. Слава Богу! Хич не я харесвам. Така ли? – Да. И Тайлър. Знам, че съм му баба и трябва да го обичам, но мразя това хлапе. “Тайлър мрази”. Какво е това? – Вярно. И тези измислени приятели. Исках да се застрелям. Знам. Не са ли отвратителни? Наистина ли не си ми сърдита? Просто съм объркана. Не знам защо ти трябваше това. Барни, обичам те с идеално семейство или без такова. Обичам те. Наистина ли? – Да. Толкова съм облекчен, защото истината е, че съм толкова далеч от женитбата, че няма и къде. Мнението ми за жените ще те шокира и ужаси. Няма значение. Обичам те. Сериозно, не можеш да си представиш какво съм правил. Когато беше на 3, те оставих при една бавачка и прекарах 3 седмици с една рок банда, подмятайки ме като торба. Мамо! Направи ми една услуга. Ако някога срещнеш жената, не бягай. Не повтаряй моите грешки. Рискувай. Барни, таксито е тук. Ще опитам. И така завърши една от странните вечери в живота ни. Исках само да ти кажа, че ако някога съм изглеждала студена, или неприятна, съжалявам. С кой разговаря? – С майка ми. За мен е от значение да успеем да се сближим. Направи дълбока въздишка, все едно това, което ще кажеш не ти е лесно. Обичам те. – Обичам те. Мамо. – Мамо. Прави се, че съм казала нещо мило. – Прави се, че съм казала нещо мило. Искам да кажа, много мило от твоя страна, Джуди. Добре. На теб също. Дочуване. Я да изясним. Наистина ли казваш, че когато гледаш “Карате Кид”, не харесваш Даниел сан? – Не. Кого харесваш в “Умирай трудно”? Ханс Грюбер. Очарователен международен престъпник. И накрая умира трудно. Той играе главната роля. Добре, “Клуб Закуска”? Учителят, който задържаше ученика. Единственият в целия филм с костюм. Сетих се. “Терминатор”. Как се казва филмът, Робин? Кой от нас не се е просълзявал, когато малкото му червено око, излиза на края, а не е успял да избие онези хора. Съжалявам, но този филм… Никога вече няма да ходя на кино с теб. Те даже не му помогнаха....

прочети още...

Share |

Публикувано от: Работещо момиче » Гурме гид - Tuesday, 17 December