Омайващото лимончело

Ако сте почитател на италианската кухня, италианския дух и традиции, със сигурност лимоновият ликьор, наречен лимончело ще ви очарова. Той е прочут специалитет от остров Капри. Рецептата на оригинала и до днес се пази в тайна, независимо от многото вариации, които се правят навсякъде по света. Най–хубавото лимончело е от Южна Италия. Извлича се от едрите и ароматни Sfusato Almafitano от Амалфи и от Ovale di Sorrento, растящи от векове в Соренто и остров Капри. Тези сортове са изключително сладки, а местните хора ги превръщат в милиони литри лимончело. Лимон, чист алкохол, захар, вода – най–общо това са съставките. Лимончелото се прави от корите на плода (белят се фино, без бялата част, за да не горчи. Използването на сърцевината и семките мнозина считат за компромис, проличаващ по нагарчането, киселеенето, стипчивостта, съвсем нехарактерни за автентичното питие. Лимончелото се сервира само на финала на вечерята. Само с няколко глътки наслагванията от вкусове са изместени от лимоново дихание. Лимоновият ликьор обаче може да се предложи и заедно с кафе. Това обичайно избират тези, които пропускат десерта, но се нуждаят от нещо за сладък финал. Лимончелото може да се предложи налято върху лед в чашата – стърган, на кубчета или разбит с миксер. Немалко коктейли (Cosmopolitan, Bellini, Martini) имат версия с тази напитка, комбинира се дори с пенливо вино и лед. Някои я добавят към газирана вода, тоник, студен чай. Плодовата салата, особено тази с много горски плодове – печели от лъжичка лимончело, също и непретенциозният крем, сладоледът или замразеното кисело мляко. Блатовете за торта, кейкът без глазура могат също да се напръскат с него. Лимончелото е от малкото напитки, които се съчетават отлично със сладкиши. Лимонената нотка балансира и собствената му сладост, и тази на десерта. Лимончелото има и други проложения – може да се използва в марината за риба и морски дарове или като подправка за ризото. Съвършеният начин за поднасяне на лимончело е най–простият – натурално и само. В родното Амалфи лимончелото се отпива от керамични чашки, регионът се слави и с керамиката си. Сега почти навсякъде се сервира в малки чашки за ликьор. Най–добре е те да са със столче или с много дебело дъно, за да се избегне затоплянето от ръката – питието трябва да е леденостудено. През останалото време бутилката лимончело стои във фризера, като е добре чашите също да са прекарали там поне час преди това. Все пак, не забравяйте, че лимончелото е 30–градусовото алкохолно питие. Не прекалявайте, за да имате бистра глава, с която да се наслаждавате на всички удоволствия в живота....

прочети още...

Share |

Публикувано от: Работещо момиче » Гурме гид - Tuesday, 10 December